metala's blog

Ми ше си ги заврем у …..

Преди седмица и нещо си инсталирах цяла Debian дистрибуция на флаш памет. Накрая се отказах… мнооого бавно. А и се замислих.. ами ако седна на компютър с друга видео карта. Това не е решение си казах и се върнах към идеята за Debian Live с storage дял на флашката.
Първия сравнително успешен опит стана с live-helper пакет, който го има в хранилището на Debian.
Криптиран image направен с squashfs (компресирана файлова система), който зарежда изключително бързо. Сега остава само си наглася настройките. За момента има работещо KDE и quanta. Трябва да си добавя Iceweasel, Icedove и някакви swiss army knife tools, като netcat, scp, ssh т.н. и т.н.
Ако ви е трудно да се оправяте с lh_config и другите му команди, ви препоръчвам live-magic, макар че не разполага с голям набор от възможности. За това ако искате нещо повече… придържайте си се към конзолата.

Казаха ни днес, че се чакаме пред училището да отидем на църква и да засадим едно дръвче.
Почти всички аборигени се събрахме пред училището и си направихме няколко снимки за спомен. Тъй като ще ходим на църква се оказва, че трябва да носим икона за освещаване. Ама, кой да я носи, всички били с дънки и за това мен нарочиха да носи иконата. Най-интересното е, че аз съм покръстен атеист. Но не се оплаквам, така е много по-добре. Изглеждам като вярващ човек, на който може да се разчита.
Изслушахме няколко молитви за успех в бъдещите начинания по случай празника на “Св. Йоан Богослов” и се запътихме обратно към училището към същинската част. За мое щастие, този път не носих аз иконата. Не е лесно да мъкнеш икона, защото пътя не е малък, а се движиш най-отпред и поемаш повечето погледи, с което се утежнява задачата ти.
Частта, която аз наричам “същинска” беше сравнително кратка, защото вече бяха издълбани местата, където да засадим дръвчетата. А и дръвчетата вече бяха донесени и подредени. От нас се изискваше само да ги поставим, да отъпкаме почвата и да полеем обилно с вода.
А дано светува и пресветува нашето дръвче. Аз се заемам да го поливам, от време на време когато минавам през двора на моето вече почти “бившо” училище.